Обществен Форум за Княжево

Иска ми се да поздравя княжевци с първата годишнина на нашето сдружение. Формално, то вече е на "по-зряла" възраст, но годишния отчет ми дава повод да изкажа моето субективно мнение.ение
Първо, искам да изкажа благодарност на хората, които за сметка на своето време и нерви, се опитват да да корегират безхаберието на институциите от които зависим. И не само се опитват, а вече реализират някои резултати. Не на последно място, признание за организаторите и подържащите този сайт. Класирам наличието на обществения форум като най-голямото постижение за този кратък период.
Какво ми направи най-голямо впечатление от отчетното събрание?
Малкото, но качествено присъствие в залата. Грубо казано, 1000 княжевци имаха 1 представител. Най-положителното, че младежкото представителство, макар и преобладаващо мъжко, за първи път измести нас с посивелите, побелелите остатъци от коси.
За да не се превпъщам в ласкател ще споделя и това, което меко казано ме смущава.
На първо място липсата на заинтересованост на княжевци от развитието на квартала и нетърпимостта към пошлите, неуредените неща. Трябва да открием причната. Можем да я потърси в оеснафяването, в липсата на критерии, в отсъствието на самочувствие, в недоверието към район, община, държава, а защо не и към нас, като сдружение. Трябва и да я открием.
На второ място трудността да се намери рецептата за обединяване на интересите, лични, квартални, обществени.
Опитът ми показва, че само когато ножът опре в кокъла може да се разчита на съпричастност. Примери: застроителния и регулационен план на "Карпузица" и бул. "Цар Борис ІІІ" преди 11-12 години, поредната катастрофа или жертва по "Булеварда" или в по-ново време посегателствата на "Боровата гора" или "Княжевските гробища". Поради голямата територия и разпръснатост на Княжево местните интереси надделяват и се проявява егоизъм. Например: живеещите или имащи имоти на "Цар Борис ІІІ" вместо разширение на булеварда настояват преди за запазване на Западна тангента, а сега за строителството на Северната тангента, тези, които живеят в "Борова гора" или "Килиите" направиха необходимото да отпадне Южната тангета, но не реагираха за ОГП на София в което се залага Северна тангента. Получава се някакво обединение на хората от "Цар Борис ІІІ", "Борова гора" и "Килиите" за защита на интереси в ущърб на "Карпузица". И ето, княжевци от "Карпузица", по-точно тези, които са отдаличени от центъра на Княжево се чувстват отдаличени и от интересите на квартала. Липсата на интерес пък към "Гърдова глава" и пак на тези, отдаличените от "Цар Борис ІІІ", ги карат да се вълнуват емоционално от наименуванията на трамвайните спирки. Дребнотемие, отклоняващо вниманието от съществените проблеми.
На трето, но не на последно място, неистовото желание на една част от княжевци, представители преди всичко на тъй нареченото "трето поколение княжевци", които държат непременно да сме нещо по-различно от останалите столичани. Блуждаят идеи, далечни от реалността. Например: Княжево да се отдели, като самостоятелна община, не ни трябва разширение, а стеснение на булеварда, Княжево да се обособи като курортна зона, без да искат самите те да инвестират и т.н.
Искам да напомня, че Княжево, повече от половин век е квартал на София, а не село. За да ни третират като столичани, самите ние трябва да се идентифицираме като софиянци, а не като селяни. Това е причината да ни третират като последните, с подобаващати ни се инфраструктура. 130 години, като се започне от центъра и се стигне до периферията, София се сблъсква с това раздвоение на селския дух и столичната реалност, което е довело да трайни последици върху развитието на града. Вече сме в ХХІ-ви век и в Европейския съюз и грешките от предишните години за града не трябва да правим за Княжево.
В подкрепа на това, ще си направя труда да цитирам извадка от речта на Кмета на София Иван Иванов през 1938 година:

"Какви недоволства, какви пречки са били създадени тогава на Димитър Петков при прокарването на плана! Гражданите са били ужасени от това, че имсе отнемат имотите, за да се направят от сокаците, които наистина тогава са били достатъчни за движението, широки улици за бъдещия град. За да бъдат преодолени тези пречки е трябвало да се действа дори с насилие. В общинския съвет са ставали бурни заседания, в ход са били всички средства за давление; вижда се, че е имало изкривяване и стесняване на улици, за да се запазят имотите на този или онзи силен на деня. Все пак, ние виждаме сега, че ония улици, за които се е казвало тогава, че са направени толкова широки, че "по тях ще се садят картофи", днес са станали вече тунели. Например ул. Сердика, ул. Леге и др. Да се създават улици с 12-15 метра ширина, това за тогавашните понятия се е смятало разпиляване на частните имоти и унищожаване на собствениците. Днес ние виждаме, че тези улици са тесни вече за днешните нужди на града. За нас направеното тогава е било една грешка. Но ние не я корегирахме, а позволихме по тези тесни улици да се издигат големи сгради и по този начин се задушаваме в това, което по-рано е било създадено, без да имаме далновиднастта да преценим колко несгоди ще създава то при бъдещото развитие на града. И това само в продължение на 30 години. Какво значат 30 години от живота на един град? И ето, този пример е добре дошъл сега за нас. Сега при втория стадий, в който влиза разширението на София, миналото ще ви покаже, че ще сгрешим ако вземем под внимание само единичните интереси на отделните граждани, без да ги съгласуваме с интересите на целия град. Сега ние не бихме допуснали това, което стана в 1898 година, например с улиците "Пирот", "Гурко", "Позитано" и др., които бяха направени тесни, и общината ще трябва да харчи средства от джобовете на същите граждани, за да поправи тези грешки, направени за хатъра на този или онзи, или направени по липса на далновидност.
Ако в плана от 1878 година все пак съобщителната проблема е била действително горе-долу добре схваната и разрешена, градоустройствената проблема не е намерила въобще разрешение. Създаден е един град, напр. без възможност да се преминава от едно входно шосе в друго. Така, от гарата не може да отидете направо в Орханийското шосе или до Цариградското шосе, а ще минете непременно през центъра на града. Почти всички от важните шосета навлизат в града , и приди да достигнат до ..."

bolyarin, много точно и на място казано.

Поздрави на всички и весели празници!

Премества се приемното време на сдружението от четвъртък в понеделник от 18:30 часа. Тези, които искат да ни критикуват, да ни похвалят или смятат, че може да сме им полезни, да заповядат. Мястото е порутеното кметство в Княжево, сивата врата между Социалната кухня и Млечната кухня. Следващата приемна дата е 22 март 2010 и оттогава започва новото приемно време на сдружението. На 14 март четвъртък сдружението няма да има приемен час!